За много хора е сложно да приемат и да се научат да ценят възрастта си. Трудно им е да се примирят, че много-много възможности са безвъзвратно пропуснати. Нещата не са се подредили според техните намерения, а желанията ги изгарят отвътре.
Всички ние рано или късно започваме да се замисляме за възрастта си. Някои лесно се примиряват с това, че млечната младост си е отишла и се наслаждават на зрелостта и самостоятелността, а други – напротив.
Да си кажем честно, за това донякъде е виновна масовата истерия по младостта и красотата. Днес младостта е символ на успеха, а зрелостта (даже не и старостта) се приема като някакъв порок или като болест. Медиите наливат масло в огъня като непрекъснато показват всевъзможни методи за задържане на младостта.
Така попадаме в клопката на вечното надбягване по пътя към непресъхващата младост. Вместо да си



